В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя й вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли,
виждат пътя разкалян в очите им пада тъма.
Звънка песен предпролетна нежно ги гали,
пролетта я измисли и думи написа сама.
И минава катун през селата безлюдни безшумно,
белоснежната птичка над него – надежда лети.
Щом в сърцето й циганско чардашът лудият лумне,
тази пролет тъгата ще стъпче с две боси пети.
https://youtube.com/watch?v=IPYHy8k9Z34&si=EnSIkaIECMiOmarE