Автор: Р. Русев
На развиделяване
спира вятъра.
Протягаш ръце,
капките студенеят,
и в канавата нашиват
старите призраци,
а Бог ни издирва душите
в побелелият свят
на пристигнала зима.
Път към безкрая
в утрото сгушен
и очи, току-що отворени,
стъпки в пръста
на минаващо време
заглъхнаха
и заплетоха капките
вечната глътка живот.