На зазоряване

      
Автор: Р. Русев

Вятър къса последната нишка
останала от дните живяни,
зад ъгъл надничат годините
и покрива мъгла
отшумелите дни.

Думи написани някога
остават в минали стихове
шумолят и разплитат
пробудени спомени
в старите листове.

Разсъмване,
вятър в листата шуми
и разплита на нощта тишината.
Самотни сълзи -
от надежда останали,
скрили къс топлина
от самотата изплакани
на зазоряване.