Николай Хапланов К Истории, Към Историята

Дафинка Станева
История, ты всё-таки слепа,
Коль пишешься кому-либо в угоду.
Когда гудит, безумствуя, толпа,
Ты называешь это «гнев народа».
А это ведь, История, обман,
Нисколечко на правду непохожий,
Когда идут, горланя, на майдан
Со всех краёв наехавшие бомжи.
Кричала на майдане этом рать,
И я в те дни однажды слышал лично,
Как молвил парень: – Что ж не поорать,
Раз платят за орание наличкой?
Пройдут года, и много-много лет…
Майдан войдёт в историю едва ли,
Хотя теперь, смеша весь белый свет,
Те крики революцией назвали.
История, побдительнее стань,
Внимательнее вглядывайся в лица.
Подонков ни от страха, ни за дань
Не помещай на вечные страницы.
Октябрь 2006 г.

Към Историята
Историйо, все пак си сляпа ти,
щом пак ще пишеш някому в угода.
Когато дивата тълпа крещи,
ти казваш, че това е „гняв народен“.
Историйо, това не е ли фалш,
на истина комай туй не прилича,
когато на майдана забучал
пълчища от бездомници се стичат.
Крещеше на площада тази сган.
И в тези дни веднъж аз чух го лично
как момък казва:“Ще повикам там,
щом за рева ми ще платят налични!“
Годините ще минат, оттекат,
с тъма покриха всичко на майдана.
Наречен “революция“, ревът
едва ли в хрониките ще остане.
Историйо, не гледай с поглед плах,
по-зорко бди за свойте летописи.
Мерзавци ни за дан, нито от страх
във вечните си страници не вписвай!

Октомври 2006 г.
Перевод с русского:Дафинки Станевой