Автор: Р. Русев
Задуха от юг,
постопли се,
вятър последни листа
по полето разнася.
Ей там зад облак
ъгълче слънчево
с око ми намига усмихнато.
Ветрец се прецежда
през клоните,
синя птица се спусна над мен
кацна на моето рамо,
погалих перата с ръка
и тя отлетя.
*
Вечерта се събличаше,
потъваше на залеза в сенките
и само шум от врабчово ято
се чуваше от кипарисите.