Автор: Р. Русев
Мъглата ще покрие с дреха
вечерна тишина.
капки дъжд - сълзи
се стичат по стъклото
звучат с тъга
полека си отиват
на тяхно място идва тишината.
Няма сън,
самотното легло
не чака гости,
отишла си е старата любов -
недорисувана любовна тръпка.
Остана чашата вино
напомняща вкуса на грозде.
Пътеката, до моята врата
поспряла за почивка.