Автор: Р. Русев
Вечер лятна с много звезди,
тиха и тръпнеща,
нощ с оголяла душа,
нощ, раждаща трепети
и любови без да ги търсиш.
А вятърът ласкав - две длани,
топлина усетили в другия,
пътува с последните трепети
на тревите накло;нили стръкове.
Имахме, губихме,
в вино давихме първи надежди,
по красиви жени,
по празни химери.
По сивото,
с което сме свързани
и понякога хващахме
бързият вятър,
забравили,
че само той ни остава...