МЪГЛА
Вървим,
в сивия ден
от прихлупени облаци.
В безслънчеви дни
накуцват мечтите,
търсещи стъпки по пясъка
от морето отмити.
Забравени думи -
гнезда на надежда,
шум от прибой
и предателят вятър
ги отнасят далече.
Вървим,
няма нужда от тях -
изговорени думи
вече без смисъл.
Сенки две
потъват в мъглата
и проклинат
късната есен.
От фара лъч светлина
чертае пътека.
Идва мъгла -
обич обгърнала светлината.
Сенките две,
си правят в мъглата пътека
след тях идва дъжда.