Красимир Тенев. Продажа памяти. Перевод с болгарск

Нина Цурикова
Разпродажба на спомени
Красимир Тенев
http://stihi.ru/2013/12/13/9993


На уличка тиха далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.

На пейката своите книги продава.
Животът й явно съвсем не е лек.
По пладне асфалтът е жива жарава,
край нея почти не припарва човек.

Поспрях се, реликвите нейни погледнах —
известни заглавия, ниски цени.
Духовно богата бе в своята бедност.
Прикани ме: „Виж, тези три, погледни! —

Трилогия, ето, вземи... на Беляев...
Пък аз за лекарства ще спастря пари...
Тя, моята... ясно е... вече се знае...
Но пустата болка така ме мори...”

Познах я. Гласът й бе плътен, отчетлив.
Припомних си, сякаш на бавен каданс
видях я — пак млада, а ние — момчета,
девойки на чинове...Нейният клас...

Две орбити мътни очите й днес са,
в тях сетна надежда дори не гнезди.
А как рецитираше! — бе поетеса
и знойна красавица, помня преди...

Оставих й смачкани двадесет лева...
... На първата страница после чета:
„На моята мила съпруга Елена,
честита годишнина! Трийсет лета!”


Красимир Тенев. ПРОДАЖА ПАМЯТИ.
 Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова

Она не на рынке, на улочке тихой,
где липовый куст молодой, весь в цветах, -
старушка, познавшая боли и лихо, -
лишь с помощью палки стоит на ногах.

Ей в жизни, как видно, приходится туго,
коль книги на лавке свои продаёт.
Асфальт среди дня раскалился, как уголь,
безлюдно кругом, к ней никто не идёт.

А я задержался, взглянул - раритеты,
отдаст за бесценок, видать, дело - дрянь!
Духовно ж богата при бедности этой.
Она предложила:"Вот эти три, глянь!

Трилогия это, Беляев...возьмите...
Я деньги с продаж на лекарства коплю...
Мои это книги...все знают...взгляните...
Болезнь меня точит, я боли терплю..."

Узнал этот голос. Он звучный и чёткий.
И,как кинолентой, мелькнуло тотчас:
идёт - молодая, а мы - на уроке,
девчонки, мальчишки - встаём...её класс...

Теперь - помутнели глаза, интереса,
надежды и жизни в них не увидать.
А как декламировала! - поэтесса,
красавицей помню, артистке под стать.

Я двадцать измятых оставил ей левов...
...Автограф прочёл в книге - памятный след:
" Любимой супруге, прекрасной Елене,
в честь дня юбилея её - тридцать лет!"