Автор: Р. Русев
Потъва във цигарен дим
ъгъла на кафенето,
където двамата седим
мълчанието давейки в кафето.
Срещу мен лице и сухи очи,
погледа леко встрани,
а по устните свити
гънка горчива,
(но не от кафето).
Вън потънал в мълчание път,
вятър разнасящ сухи листа,
сянка край прозореца мина,
сякаш след нея тиха тъга,
между нас
на свободния стол се отпусна.
Кафените глътки
отмиват мигът на раздялата,
последното днес си отива,
оставам без утре
и на дъното в чашата,
остана
последната глътка кафе.