Автор: Р. Русев
Минава край домът ми тъжна улица
с кал от последният дъжд,
две тополи без листи останали
и вятър
разнасящ дрипави облаци.
Понякога горе синьо прозира,
слънчев лъч се прокрадва...
За малко отсреща се жлътва баира
и тъжното става - весело-сиво.
А времето ден след ден
пътува към зимата,
последните рози
някак несмело цъфтят,
няма вече листа по дърветата,
по земята са, измити от дъжд.
Тъжната улица с кал
и мокри листа,
пътува полека към зимата,
сив, без слънце е малкият двор,
оранжеви само са розите...