Автор: Р. Русев
Тишината отляво
ме държи буден до късната нощ.
Кръгла луна окачена
в горният край на прозореца.
Светло е като ден,
под стрехата само е тъмно.
Вечерта си споделям
и илюзиите за загубено време
с чашата останали двама.
Виждам те -
стоиш срещу мен
мълчим
и случилото се
не се забравя,
очаквам някой ден
в ресторанта под елите
да поседнем отново.
Живот и бягащите дни -
такава суета...
Не чака времето - отива си,
за наша сметка
смее се и плаче,
оплаква радост и любов,
смее се как погубваме живота си.
и се сещам как до своя край
времето погубваме.