Автор: Р. Русев
Ти бе като тиха любов
под топла завивка от сняг,
като мила въздишка
на поточе под леда ромолящо,
и нежна тъга по любимата,
носеща щастие в топлата нощ.
Нощта е в сън
пропуснато време,
отлетяло навярно
просто така,
огънало вик и тишина
и спомен за бодлите на роза.
В камината припукващи дърва
и дим, вратата щом отвориш
една любов утихваща сама
в един забравен спомен