Автор: Р. Русев
Окадени тавани
и шепот на красиви жени.
Пера и капки грях в светлина.
Дъжд поръсил жар -
и бяла пара от нея.
Тишината вечерна
в чаша една
сама останала
с глътка последна...
Препускат по нощи коне
по хълм с пожълтяла трева.
Диша земята,
вятър люшка оголяла липа,
свири в безлистните клони
и когато утихне в суха трева,
от тишината ще тръгне началото.