Гео Милев - Голова моя...

Денис Олегов
Голова моя...

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стёклами.
                Саша Черный

Голова моя -
с перебитыми стёклами кровавый фонарь,
запутанный в ветер, дождь и туман
в полуночных полях.
Я умираю под высотой 506
и воскресаю - Берлин и Париж.
Нет веков, нет часов - Сегодня есть!
Над последней весной ты жадно и страшно кричишь,
о, шпага, разорвавшая сеть кровавых каплей
среди мрака
и в мраке
ослепший бог их
собирает и молча ведет к прежней химеры...
О Сфинкс, с беспощадной гримасой из смеха
- замёрзшая , вечная, злая, из камня и ран -
стоишь в бесконечном, страшном, всемирном Египте:
перем тёмным нищим Эдипом -
запутанный в ветер, дождь и туман.

--

ГЛАВАТА МИ...

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
                Саша Черный

Главата ми -
      кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
              и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.