Автор: Р. Русев
Полюшват се клони от вятъра,
тихо нашепват си думи.
Хладно е вън
и пръсти студени
се вплитат в косите ми.
Вън белота през стъклото наднича,
бяла пътека,
шепот,
клони поскърцват
никой не идва
и е тихо.
А в стаята
на печката чайникът
потропва с капак,
аромат се разнася
на шипка с мед и липа
и топли душата ми.
Спря времето,
вече не бърза,
останаха мисли
и мечти за любов...