Умора

Росен Русев
Автор: Р. Русев

Телефонът уморен от думи
захвърлен в ъгъл мълчи.
От празни чувства
тишината изцежда,
боли.

Целувка на пътна врата.
Разтривка на болното място,
залък хляб разделен
между двама край бистра река.
По пясък стъпки се гонят,
след залез на умореният ден,
ръка за милувка протягам
към теб, когато си с мен.

Умора тежаща без думи,
самотен, уморен телефон,
в ъгъл захвърлен
и пролука червено небе,
след залез на умореният ден.