Признание

Ольга Мальцева-Арзиани2
ПРИЗНАНИЕ

Тодорка Николова Милчева.
      Болгария.

От тебе няма да се отрека –
мразиш ме. Недей, напразно е!
Отдавна плаваме в една река,
а лодките ни – разни са…
Два бряга сме в безкрайността
и пропаст зее помежду ни.
Самотна страда любовта ни,
ранявана от злостни думи.
Душите ни се ровят в пепелта
на изгорелите ни страсти.
Навън е нощ и спи светът
опиянен от чуждо щастие…

* * *
ПРИЗНАНИЕ.

Перевод : Ольга Мальцева-Арзиани
*
От тебя я не отрекусь,
Ненавидишь меня, а напрасно.
По реке мы плывём. Ну и пусть,
Только лодки у нас теперь разные.
*
Мы два берега в бесконечности,
Пропасть горькая нас разделила...
Мы любовь потеряли беспечно так,
Мы зачем-то её оскорбили...
*
Нашим душам остался лишь пепел
Безысходности выжженной страсти...
Ночь пришла и земля вдруг ослепла
Опьяненная чуждым нам счастьем.

* * *