Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути,
трудна съм, а и лесна. Обич, но не за минути.
Небе за дом си имам. Мълния аз съм – ярка.
Лято съм – ти си зима. Не си ми ти по мярка...
Тръгвам – сърце на длан и ничком в съня ти ще падна
мразя лъжи, измами. Такава съм – безпощадна.
А утре, щом се съмне, пални свещица в храма,
любов – дошла по тъмно, утре и име няма.