Иван Крыстев, перевод с болгарского...
Ты пишешь,
что тоска по мне,
твои глаза над старым снимком плачут
и скорбь души поведаешь Луне,
когда мой след в стенах вокзала спрячут…
Ты не поверишь,
что уехал навсегда,
и до тебя не донесутся вести,
в огне пожара корчатся года,
где мы вино любви с тобою пили вместе.
И не проси!
Теперь мои мечты
умчались в край далекий и безбрежный,
но две души так разных - я и ты,
и расставанье наше стало неизбежным.
И если все вернуть
и этот день
не будет снова радостным и светел…
Забудь меня!
И тлеющая тень - дни прошлого,
что превратились в пепел.
***
ПЕПЕЛ (оригинал)
Иван Кръстев.
Ти пишеш, че копнеж за мен,
С течение на стара снимка изхлипа.
И той сподели мъката луна душа
Когато моята пътека
Той изчезна от станцията на стени.
Аз не вярвам, че е отишъл завинаги,
За мен няма да дам повече от олово ...
година пожар пожар се гърчи
Когато виното на любовта сме пили заедно.
не! Не питайте! Моите мечти
бързам от време
към далечния край на свръхестественото.
Двама души - аз и ти,
И нашата раздяла е неизбежна.
И ако възстановяването се оттегли ден,
Той не ще,
мечтаете, светло.
Забравете мен! Огънят е тлеещ сянка
Дни от миналото, които се превърнали в пепел