Помощник имам аз чевръст,
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок
преглъщам няколко обиди,
че тъмно вън е, като в рог,
какво е кой ли да го види?
Работил цяла нощ за мен,
копал, разнесъл и треските,
обувки гризал... Уморен,
в къщурката си Неро скрит е.
Дали през смях, или през плач,
оправям тая бъркотия.
а работливият пазач,
от който мишките се крият,
благоразумно се е свил
в къщурката си насред двора.
И работлив съм, и съм мил,
а те измислици говорят!