Ти ме люлееш на гергьовска люлка
и аз прелитам - от възбог до теб.
Наоколо цъфтят божур и люляк
и мак гори край ширнала се степ.
Очите ти са жадни, искрометни,
зад теб потръпва доресто жребче.
Как искаш на седлото да ме метнеш,
през равнината да ме отвлечеш.
И грабваш ме, на коня в миг ме вдигаш,
с теб тръгваме край цъфнали жита.
В небето пеят волни чучулиги,
а ние сливаме уста в уста…
Но изгрев слънцекрил съня прогони,
а тъй омайва този майски злак.
И аз мълвя под цъфналите клони:
„Кога, кога ще те сънувам пак?“.