Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: — "Хо-хо-хо!"– от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени,
с рева си късат на парчета мрак,
дечица гладни, болни, изнурени...
Приспиваш съвестта си... Знам ли как?
Шейната и елените, елхите,
високопарни речи, бляскав бал,
в очите на сирачетата скрит е,
Христос – премръзнал, много дни не ял.
А ярка, сред атакита въздушна,
звезда ще грейне... Виж я, скапан свят!
Лъчите ; дечицата ще гушнат,
преялите додето сладко спят...
Един поет молитва ще изплаче,
душата си оставил в своя стих...
Празнувай, свят – самият ти – сираче...
Прости си сам! И промълви: "— Простих"!
https://youtu.be/ydIUXXhnIyo?si=taYRNVzEFeLroIQ9