Какви са тази буря, този вихър
от чувства – безгранична широта,
които с дъх на волност ме плениха
в небе на птици, с химн на радостта!
И ту политам – пухче на глухарче,
за да поникна като слънчев цвят.
Ту, харамийски, плам без мяра харча,
за да притихна в твоя топъл свят.
Там съзерцавам образа ти светъл.
Изчезват мъка, сянка, суета.
И отразявам чувствата ответни,
след грях и страст прозряла светостта.
Във вихъра на чувствата ми луди,
сред шемета на късната любов,
се моля:“Не изчезвай, бяло чудо,
изгряло като Божи благослов!“.
5.12.2023 г.