Зимна неизбежност. Предзимна неделя,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно снежинки се стелят,
пътят без посока, гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери,
Лунен лъч се скрива в облачета дим.
Бива и не бива. Ако ме намери,
пак ще съм щастлива и ще измълчим,
кривите сезони, правилните думи,
кучето на двора... с чаша топъл чай.
Сняг звезди ще рони – обич помежду ни,
Няма други хора... С мене помечтай...
https://youtu.be/oNLmwz8A9_I?si=PtzC2J9snBfyClrD