Автор: Р. Русев
Имам си Топурчо,
кученце от класа,
Господ ми го прати
без да съм го искал.
Във душата дявол -
инак синеок е,
цял ден си топурка
в стаите из къщи.
Мен да понагледа,
котката да погне,
в кухничката после
моята вечеря
в чинията на пода
сладко да си хапне.
Той разбира всичко,
близва ми ръката
и очи невинни
вперва в мен без думи.
Пускам телевизор,
легнал е до мене,
после не се сдържа,
в стаите топурка
и след малко носи моята обувка
само без бомбето.
Гледа ме невинно и отново носи
другата пол’винка - вече без петата.
В зъбите си идва заедно с каишка -
значи че е време за малка разходка.
Вънка сме с Топурчо, той пред магазина
нуждата си свърши,
едно детенце близна
и на позната мацка
баничката хапна.
Вече се е кротнал,
къпя го във ваната
и нали е умен,
заедно със пяната
се мушна под завивките.
Той е като ангел,
само че е мокър
и ще спя на стола
в кухничката сам.
Там и ще дочакам
моята комшийка,
тя е като ангел,
красив като Топурчо
хем и да увардя
нашата вечеря.