Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с пета гасите яркия светлик –
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка, или лека,
поет да съм, в стиха си многолик
далече от светец и мъченик,
обичащ всяка твар. Дори човека,
що остър му в гърба забива нож.
Отровата – с пелина я изпих,
любов едничка болката цери ми.
По-лесно се живее щом си лош.
Аз цялата съм нежност, нота, стих
и противоотрова в светли рими.