И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие,
опустял и премръзнал градът.
И без битка предава се милият
и вилнее вън бялата смърт.
Само сгушен по ледните улици,
ситно стъпва премръзнало псе,
в някой вход за минутки притули се,
после тихо скръбта понесе;,
на душите, сърцата – бездомните
и отмине по пътя нелек...
Нахранете го! За да си спомните,
онзи смисъл, да бъдеш човек.