Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей,
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба,
ще превърже със сладък мехлем,
отънялата зимна коруба,
ще пропука... и после съвсем,
ще загуби ума си – останал,
просто влюбил се в птиче поет...
Кръстопътища... който да хвана,
ще ме води при него, напред...
Тихо вятърът, хукнал отвързан
ще нарони по стъпките цвят,
след целувката – плаха и бърза,
две души над света ще летят...
Долу, в ниското с взор любопитен,
изкривила врата си докрай,
пак тълпата с отрова в очите,
присмехулно ще грачи: — Мечтай!
Той ще дойде! Душата ми птича,
ще възкръсне, а после открил,
славей само до смърт, че обича,
ще си тръгне разплакан април...