Автор: Р. Русев
Малките камъчета живот
останали у мен
полека се изглаждат,
търкалям ги,
сред дървета
облени от лунно сребро,
мъх да не хванат.
Тази пълна луна
гони дъжда
и е лимонено-жълта.
Вътре в мен е застанала,
не говори, мълчи,
като залък заседнала,
впила в гърбът ми лъчи
и мълчи... и мълчи...
Обличам старото палто улегнало,
а в джоба бонбонена книжка
с години забравена.
На яката във ъгъла
два молеца живуркат,
от плата гризват по малко
и без луна са щастливи...