ТРИСТИШИЯ („ТРЕХСТИШИЯ”)
Дземаро Токи (1885-1980 г.)
Поэты Японии
Перевод: Красимир Георгиев
Дземаро Токи
ТРИСТИШИЯ
о о о
Ако не работя, ще бъда беден.
Ако работя, пак ще бъда беден.
И все пак ще работя!
о о о
Натрапчиво като луд,
след като се напуших със силен тютюн,
се замислих за сибирските снегове…
о о о
Дали да живея, за да работя,
или да работя, за да живея?
Не разбирам…
о о о
С един приятел си говорихме за революцията.
После той купи подаръци за децата си
и се върна вкъщи…
о о о
Препрочитам го насълзен.
Как скъп на сърцето ми е този том на Тургенев
в пожълтяла корица!
о о о
На бюрото ми – ръкописи на починал приятел.
Кога ли ще ги подредя,
всеки ден съм все зает…
* Авторът има предвид ръкописи на покойния поет Исикава Такубоку (1886-1912 г.).
о о о
Ако живееш в Япония
е опасно да изразяваш на японски език
своите мисли…
о о о
Вървя със забранената книга,
взета назаем от приятел,
който я криеше под леглото си…
о о о
Препрочетете мислите си,
за да ги разберете!
Няма друг начин…
---------------
Японският поет, писател и публицист Дземаро Токи (известен и под псевдонима Аика Токи) е роден на 8 юни 1885 г. в семейството на будистки свещеник в Токио. През 1908 г. завършва факултета по английски език и литература при университета „Васеда“. Негов наставник и приятел е поетът Исикава Такубоку. През 1913 г. оглавява сп. „Живот и изкуство“ („Сэйкацу то гэйдзюцу“), като обединява поети с лява ориентация. До 1940 г. работи като журналист във вестници като „Йомиури симбун“ и „Асахи симбун“ и като кореспондент в Корея и в Китай, след което е университетски преподавател по древна японска литература и директор на Токийската градска библиотека. От 1949 до 1961 г. е ръководител на Съвета по национален език и изследва корените на японската и китайската литература и драматургията на театър „Но“. Автор е на над 30 книги с поезия като „Сред звуците“ („Дзацуон-но нака“) и „В здрача“ („Тасогарэ ни“), сред които и експериментални сборници на латиница като „Nakiwarai“ („Смях през сълзи“) и „Mukasibanasi“ („Легенди“). Публикува литературоведчески и филологически статии и есета, пише и поставя новаторски театрални пиеси. Умира на 14 април 1980 г. в Токио.