Така дошъл, така си тръгваш – гол и бос,
от седемте небета ни едно не пада.
От тези ли, що разпнаха Христос,
да чакам милост, моля за пощада?
Душата ръфат стръвно и с хиенски вой,
са ми присъдата и клупа, и палача.
Ако не е по волята им тръгнал Той,
защо бих аз? Не ще ме видят да заплача!
И може би защото дребна съм на ръст,
ту кръстът крив бе, ту пък нямаше пирони...
Смирено тръгвам си. Пилате, тъй чевръст,
измий ръце... Душата моя ще се рони,
на хиляди, стотици думи – звезден прах,
ще осветява кротко нечия пътека...
сама отсъдих – кръстопътища избрах,
да пазя Бог в душата си, а и човека.