Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед,
млад Месец ми се моли, на коле;не:
—Поспи сега, виж – всичко е наред
и вятъра завързах, укротен е.
Но думите не искат да заспят
и любовта безсънна все налива,
ту сладост, ту горчилка. Този свят,
единствено на думи е богат,
а аз се чувствам истински щастлива,
да знам поне, че с обич ме четат...