Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го,
вдигни очите натъжени...
И пеперуди в цвят индиго,
прати от тайнствени Вселени.
Прекрасна моя и далечна,
на красотата обречи ме.
Да зная, че след мен за вечност,
тъгата ми си има име.
Студена моя, нощ е – наша,
когато съмне – сън хвани ми.
От дните, що до смърт ме плашат,
да ти извая нежни рими...
Колаж - Блу