Ако ме стигнеш – отчети като магия
това, че си обичал укротената.
Ръце ти прегръдки чужди, ако крият,
ще ги пречисти огънят във вените.
Ако ме хванеш – отчети като победа,
това, че имал си неуловимата.
Очите ти, с които другите си гледал,
ги подари на вятъра и зимата.
Ако ме имаш – отчети го, ако можеш,
това, че съм ти края на пътеката.
И че в света ми тъй възможно невъзможен,
да оцелееш всъщност е нелекото...