Целувката като змия е хладна,
с такава жар целунал би дърво.
Замислям се дали да не припадна?
Да се посмея? Има за какво.
Поредно мъртво цвете. Целофанът,
ме заслепява. Слънце? Ха, дано.
Замислям се, дали пък ще ме хванат,
бутилка, две най-евтино вино?
Очите на прозорците са празни,
бял шум. Празнуват нещо си. Дали?
Но, ето – вече нищо не ме дразни
и знам защо главата ме боли...
От утре ще прашасва върху скрина,
поредно доказателство, от плюш...
По дяволите – ти и Валентин а,
за мене махмурлук. С любов науж.