Кратки срещи, блянове смълчани,
щастие, примесено с тъга.
Дар ли е, или пък изпитание
любовта, избликнала сега?
Думите ни – ветрове задъхани,
търсят се, намират брод и път.
С пролетни копнения облъхнати,
пак в очите изгреви горят.
В бели нощи, в делниците вихрени
носи ни любовната река.
И, невикани, се раждат стихове –
щастие, примесено с тъга.
11.02.2024 г.