Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати,
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче поникнало в шепичка пръст и
стрък зелена надежда в пропукан асфалт.
Подранилото слънце съм с ласкави пръсти,
влюбен славей – в сакурите тихо запял.
Аз съм бялото коте – извиващо гръбче
и ухая на люляк, на пролет и дъжд...
И преди този свят огрубял да ме стъпче,
погледни ме! През рамо и само веднъж...