Автор Р. Русев
Морето носи вълна
всеки ден, всеки час,
идват пенливите гребени
откакто се помня,
ще ги има до помена...
А на морският бряг,
ах... на брега,
случи се нещо,
което помня до днес.
Там ти оставих сърцето си,
там, край брега,
там звезда блесна и падна,
там беше пръв път,
първа целувка
и друга вече не търся.
Край брега незабравки,
а над нас звездопад.
На брега познах любовта,
сляп бях от щастие,
случи се нещо,
което помня до днес.
Помнят това -
на вълните белите гребени.