Автор: Р. Русев
Частица от време,
пътека към бряг,
тиха сряда
и вълна утихваща в пясъка
Питам жената до мен
искаш ли приказка
за отминало време,
а може би стихове
за старите мигове
или бъдещо щастие?
За болките вляво,
солените глътки
не капнали от очите,
онази тъга,
мълчаливо преглъщана,
за моите, тъжните вечери,
когато не зная дишам ли,
с мисли по теб
в болка облечени.
Приказка, като изповед...