Каквато вчера и да си била
среднощно черна, или снежнобяла
то всеки полет, крах, или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето,
е твоя стряха устрем и съдба,
цена е за спокойствие отнето,
от острата милувка на ръба,
на онзи острен от деня ти меч -
насочен все към вени изтънели,
на думи – малко дали – много взели.
Бездомници – от близо и далеч -
населили се трайно в паметта ти,
пируващи с плътта ти всяка нощ,
светът на глинени нозе се клати,
души продава. Няколко за грош.
А твоята съвсем одрипавя,
на слънцето добре личи кърпежа,
но слепите не ще го забележат,
те просто нямат време за това.
И за това политай, пряко сили,
животът ти до първа кръв е бран,
поне да бъде в полет изживян...
В смъртта сме само равни. И безкрили.