Автор: Р. Русев
Чадър в колата изоставен
прашясва бeз дъжд.
Дъждеца го няма
и вместо него вали сняг.
Кротко въртят се снежинки,
кичат клони и късни цветя
и белее, земята
зимно и тъжно,
а върти се света.
Влизам в параклиса
и мълча.
Така от хиляда години
се молим на онзи,
що създал е света
да прости грехове,
необмислени думи,
личен грях да прости,
дни да бъдат,
хубави дни.
И вместо дъжда,
повтаря снегът:
Боже прости!