И НИКОГА НЯМА ДА БЯГА
Вчера отлитна с големи крила,
бели,
по-бели от песен.
Песен на лебед,
била не била,
с несвършено лято, без есен.
Вятърът лумнал я води напред.
Дъждът я реши и чисти.
И вечерта е в ален жоржет
с нови избистрени мисли.
Долу я няма,
а горе лети,
с най-тихата нежност в сърцето.
И падат огромни,
едри сълзи
за сбогом,
за сбогом
с момчето.
А то помъдрява
за час ли
за два,
усетило тежката драма.
Знае, че тя е
в сърцето сега
и никога няма да бяга.
13.03.2024г.