Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колене,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда,
а тя самата всички амнистира.
Присъдите ; пред нозете си редя
и път изграждам светъл – към Всемира.
Когато дойде време, как ли и къде?
Да се смири – дошъл е значи краят,
звездите до една за вас ще окраде –
най-тъжните ви дни да засияят...
https://youtu.be/noRAP2Dl-zk?si=eC7JJUt1t6T9XOLF