„ТРИТЕ МАЙМУНИ” („ТРИ ОБЕЗЪЯНЫ”)
Патриция Николова (р. 1979 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валентина Полянова
Патриция Николова
ТРИТЕ МАЙМУНИ
Сляпа си – казва –
опри се на мен
Едната ръка ми подава
с другата
очите си затваря
Хващам ръката и тръгвам
Накъде ще вървим
Натам
Ушите ти чуват ли вятъра
Думите знаят ли
Помнят ли корена
Нищо не чувам
Нищо не помня
Нищо не знам
Тръгвай тогава
Накъде ще вървим
Натам
Устата ми вече не бърза
да изпревари ръцете
Опитвам се да говоря
с други думи
но те паднаха на земята
Счупиха се
Тръгнах
да ги събирам
Разлетяха се сричките
на различни страни
Ръцете ми също избягаха
Очите ми тичаха
по-бързо от тях
Сложих най-тежкия
катинар на устата си
и тръгнах
По пътя си срещнах
странни неща
чух зверове да говорят
човешки езици
видях дървета да се прегръщат
и да се мразят
Нещо страшно исках да кажа
Но не посмях
Само мълчах
Не чух
Не видях
Патриция Николова
ТРИ ОБЕЗЪЯНЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валентина Полянова)
Ты слепая – говорит –
опирайся на меня
одну руку дает
а другой
глаза свои закрывает
Руку принимаю и иду
Куда мы идем
Туда
Ты ветер слышишь
Слова знаешь
Корни помнишь
Ничего не слышу
Ничего не помню
Ничего не знаю
Тогда пойдем
Куда мы идем
Туда
Мой рот уже не спешит
Руки обогнать
Стараюсь говорить
другими словами
они упали на землю
разбились
я пошла их
собирать
Пролетали слоги
руки мои тоже бежали
глаза мои побежали
быстрее их
Я положила тяжелый
замок на рот
и пошла
По пути встретила
странные вещи
слышала как звери говорили
человеческими языками
видела деревья как обнимались
и друг друга ненавидели
что-то страшное хотела сказать,
но не решилась
только молчала
не слышала
не видела
ничего