Автор: Р. Русев
Сънено утро отваря очи.
Лято е, синьо небе,
кротък прилив, пясък
и бански по женски тела
с дъх на жасмин и розови пъпки.
Ден провлачил уморени крака
тръгва към залеза.
Чакам вечерният бриз,
как нашепва
за топлите женски бедра
след опустелият плаж
и звън на пчели,
които си тръгват.
Замъгли се небето,
заваля днешният дъжд
безшумно и тихо
с дъх на свежи цветя
и чаша пълна със лято.
А във вкъщи ме чака
моят стар котарак -
размотал е кълбото на времето,
свит
на диванът ми стар
връзва възли от скъсано време.