Автор: Р. Русев
Цъфти лилаво люлякът,
усмихнато небето
препускат облачета в бяло -
заселват самотата ми.
Когато дойде пладнето зелено
в очите на едно желание
събрало снопчетата жълти
на плажна трева,
утихват мисли в мен,
чувства измълчани раждат се
като мигове изпуснати.
Дали един към други
ще се връщаме,
ще се сънуваме ли нощем,
а сутрин след кафето
ще надничаме ли през балкона
да се видим?
Усмивката е после,
когато се разминем
и ще е спомен,
това, що сме изпуснали.
Изпуснатото време
няма спиране
и няма връщане.
И как ще разбереш
че цъфналият люляк
на разсъмване
небето ще усмихне.