*
Автор: Р. Русев
Постелята белязана
останала сама
от нощи на любов
засищаща глада ни
в телата и очите ни...
Останало стърнище,
от миналата младост
и страст сама
във нощи като таз.
И като мелница -
два воденични камъка
търкалят мливо на плътта
където думите "Обичам те!"
след време
прах от всичко правят,
разнасят го,
една луна останала сама
донася погледи
недозабравени
и все така кафяви -
стари сенки
от късните следи на лятото.