Създавам я от клечици и кал,
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг
и моята, и твоята Вселена.
Спокойствието – гост е мил и драг,
фъртуните в душата тихо стенат,
а пролет е. Сънуваш вишнев цвят,
страхът те стряска сутрин и те буди.
А аз не спя. Танцувам с непознат -
запял в нощта. За влюбени... И луди.
А сутрин аз съм само светещ сън -
рисуван от луна, додето спеше...
И котката, мяукаща отвън,
и нежен блус – дъждовен, безутешен...