Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк,
плуват невидими лилии, лотоси,
стих ли наяве сънува и пак,
ето я лудата. Носи каквото си,
скъта ревниво – надежда и сън.
Спят по кашоните даже клошарите.
Няма и пет – тя е вече навън,
уж си е същата – мислите старите.
Вижте очите й! Няма го в тях,
сивият прах на далечните улици
Утрото буди примряла от смях,
а по следите й - цъфнали люляци,
пътя показват ;. Бял е и лек,
славе; погалва сърцето ;... В трелите
тя се открива... Расте до човек...
С обич покорна, но само на смелите...
https://youtu.be/mj5sejvpnbY?feature=shared